Има шанс грозното саниране на парче да бъде забранено!

На фона на сивите новини за промени в законите се прокрадна едно свежо и 100% в правата посока съобщение:
"Промени в Закона за етажна собственост ще бъдат инициирани от строителното министерство, стана ясно от думите на ресорния министър Лиляна Павлова, която взе участие в конференция, посветена на енергийната ефективност в Френския институт в София.
Според нея българите са индивидуалисти и нямат традиции в поддържането на етажната собственост, въпреки че 98% от нея са частни, а над 3 милиона българи живеят в панелки.
Под ударите на поправките в закона ще попаднат остъклените балкони и санирането на парче, обясни министърът. Според Павлова на общинско ниво няма няма нормативна уредба, която да указва как да изглеждат фасадите, какъв цвят да са те и как собствениците на етажната собственост да остъкляват балконите си, така че да е красиво. “Трябва да се въведе унифицираност на сградите, да се въведат норми за санирането на парче, което утежнява цялостната конструкция на сградата и да се спре с безразборното остъкляване на терасите, което безобразно загрозява фасадите им, каза тя.

В промените в Закона за етажна собственост ще бъдат въведени и по-високи санкции за собствениците, които не плащат асансьор и не участват в ремонтите на покриви."
Всичко звучи прекрасно, както и много подобни повеи през последните години. Тук интересно е как ще бъде проведено и с какъв аршин премерено, ако реално бъде прието. Не вярвам да има човек, който ходейки по улиците и виждайки изключително грозните примери от частично саниране и да не се е възмутил! Да само сме се възмущавали и сме си траели! Някой някъде да е протестирал или да е подавал сигнал с оплакване? ......
Поддържам с две ръце тази промяна в Закона за етажната собственост! От някъде трябва да се започне!
Сашо Катев

Мобилно приложение "Гражданите"

      Много хора в България нарушават Правилника за движение по пътищата безнаказано пред очите на всички. Докато четете това изречение, се регистрират приблизително 5 нарушения. Основната причина е липсата на култура на пътя. Органите на реда не могат да реагират на всички сигнали и на гражданите им се налага да търпят всякакви своеволия. Липсват и възможности за граждански контрол.
Населението на България разполага с над 2 млн. камери на смартфоните си. ГРАЖДАНИТЕ ти позволява да упражниш граждански контрол на пътя, като снимаш и покажеш всеки “гражданин” в нарушение. Независимо дали е паркирал на велоалея, изпреварва неправилно или не зачита останалите на пътя, всеки може да получи “гражданство”.
Едва 10% от инцидентите на пътя са в резултат на техническа неизправност, а в останалите 90% става дума за неправилно поведение. Можем да намалим тези цифри и да повишим вниманието на хората. Защо? Защото всички искаме промяна, но тя може да започне само от теб. Гражданин или „Гражданин” – изборът е твой. Телефонът е в ръцете ти. Снимай!

Как работи?
Как да подам сигнал за нарушител?
1
Свалете и инсталирайте мобилното приложение GRAJDANITE от Apple Store или Google Play на вашия мобилен телефон.
2
Влезте в апликацията, натиснете върху иконата, изобразяваща камера, и снимайте нарушителя на пътя, така че регистрационният номер на МПС-то да се вижда.
3
Натиснете бутона Дай му "гражданство" и изберете дали да изпратите снимката до КАТ, както и дали искате да бъдете известени, ако водачът на автомобила изпрати извинение.
4
Снимката, която качите, ще бъде видима в галерията ни до момента на получаване на извинение от водaча нарушител. Когато такова бъде получено, вие ще бъдете известени.
Как да проверя дали съм сниман?

Свали приложението от ТУК
 

До кога ще гледаме грозните картинки с безразборно поставени климатици по фасадите?

Спомени, актуални и до днес!
  
Факт е, че никъде в нормативните документи няма да намерите текст, който да регламентира това действие. Поставяне на охладителното тяло на климатик върху фасада. Не знам дали сте се заглеждали или дали ви е правило впечатление колко грозни примери има. Фрапиращо грозни и не естетически. Всеки сам решава и дава криле на фантазията си, а в повечето случаи и самите "майстори" от фирмите доставчици действат от собствени гледни точки - за по-удобно на тях самите, за по-евтино, или каквото им дойде на ум! Това е престъпление спрямо труда и авторските права на архитекти и проектанти, и строители!
   Спомням си преди 3 години една офанзива на тази тема: "Главният архитект: Климатиците по фасадите в София първо ще изчезнат от публичните, а после от частните сгради" - публикувано в медиите на 22 фев 2012 г.! - "След като публичните сгради - общински и държавни, си решат въпроса с климатиците по фасадите, можем да се обърнем към гражданите. Обратният ход - да тормозим първо гражданите, е абсолютно недопустимо. Това заяви пред журналисти главният архитект на София Петър Диков. Първата общинска сграда, която ще реши проблема, е на направлението "Архитектура и градоустройство" към Столичната община. Оттам през април ще бъдат свалени всички климатици от сградата и събрани в една система, обясни Диков. Проектът е на стойност 240 хил. лева от собствено финансиране.Следващата стъпка ще е да обърнем внимание на всички останали публични сгради, които трябва да махнат климатиците от фасадите си, продължи главният архитект. До края на годината ще има план за частните жилищни домове. Нормативно Диков ще предложи през лятото промени в наредбите, които да позволят това да се случи. По думите му сега е рано да се дават конкретни мерки, които ще бъдат взети. "Няма да тормозим гражданите, но ще предприемем действия, защото сигурно в Европа сме единствените с такъв проблем", обясни още той. След това посочи примери с европейска Турция и Щутгарт, където също нямало безразборно поставени климатици по фасадите. "Тук се създава много ориенталски вид на целия град", допълни Диков. Проверки и глоби засега не се предвиждат и за остъклените балкони, както стана известно миналата седмица. Гаражните клетки пък ще бъдат въведени в регистър. В момента районните администрации в София събират информация за гаражите."

Кой кого предизвика? Хекимян - Диков, или обратното?

Оправда ли се гл.арх. на София или просто си говори така, както само той си умее. Аз не разбрах от разговора какво ще се случи с центъра на София, един от най-важните и проблемни дискусии. Разбрах единствено, че арх. Диков харесва паметника на цар Самуил, но е изненадан от светещите очи, че паметника 1300 год България няма да се скрие зад зелена стена, а какво ще се случи не се знае, че по бул.Евлоги и Христо Георгиеви ще се отсекат "двайсетина дървета", но ще се засадят 3 пъти повече и накрая любимата напоследък тема - Борисовата градина, плячкосването!!!, ако една държава не може да се справи с незаконното плячкосване, то защо се нарича държава? А и павета ще останат тук-таме и асфалтче ще има, а бул.„Цар Борис III” ще се превърне в писта за любителите на високите скорости ако махнем паветата и сложим асфалтова настилка?!? Ама има ли орган КАТ в тази държава или ще го заменим с павета??? Та да не карат бързо "пернишките голфчета"

И накрая тотално се обърках с конната база и Егида и бившите царски конюшни.......абе ако не сте го чули, ако искате чуйте го: Видео

http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/petar-dikov-centarat-na-sofija-e-centar-i-na-balgarija-i-zasluzhava-malko-poveche-vnimanie-zashtoto-e-bil-zanemaren-v-prodalzhenie-na-godini.html

Болните теми от деня, спорове, коментари, предложения!

Граждани и Вие експерти и специалисти, не премълчавайте!

Виж повече на адрес:

https://www.facebook.com/groups/arch.katev/

Градската къща в централните части на София от началото на XX век / 2 /

Градската къща в централните части на София от началото на XX век.

Веднага след освобождението малко повече от 50 чужди архитекти, техници и декоратори, пристигат в България, за да помогнат за изграждането на новия облик. Повечето се установяват трайно и творят до края на живота си в София. С яркото си творческо присъствие те полагат основите на българската архитектура в духа на европейските традиции от края на XIX в. и имат и изключителен принос в превръщането на София в съвременен град. Така за никой не може да е изненада, какъв облик придобива младата столица на България. Още първите елитни къщи построени в София съчетават рационална функционална организация и еклектична външност. Архитектите им прилагат почти всички ордерни системи, утвърдени в красивите градове от Дунавската империя, Виена, Прага, Будапеща. Стиловото разнообразие на строените след 1878 г. елитни къщи, до идването на първата генерация български архитекти, естествено е отражение на творчеството на възпитаниците на архитектурните школи в същата Дунавска империя. Един от първите утвърдили  се архитекти, близки до двореца е Грюнангер. Редица богати собственици от висшия градски елит - общественици, политици и финансисти, му възлагат проекти за новите си жилища. Изградените къщи, в които той въплъщава пълнокръвно богатото си творческо умение на традиционалист-стилизатор, се превръщат също в мерило за изискан вкус и социално преуспяване, което е съществен стимул за изграждане архитектурния облик на индивидуалното жилище в София въобщe.

Всъщност архитектурата на елитното софийско жилище от края на XIX и началото на XX в. е откровено еклектична. Преобладава лепената пластична декорация с дълбока обработка, създаваща живописен ефект на светлосенките. Често прилагани са рустиката в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи са изпълнени предимно с матрици, но повечето са с високи художествени качества и доказват безспорно изявения естетически вкус и талант на техните създатели - художник-декораторите Грайс, Рихард Харди, Глос, Киселинчев и др. Плодовете от развитието на архитектурата в София в първите

десетилетия след Освобождението в духа на историцизма и сецесиона са вече очевидни в периода до навечерието на Първата световна война. Макар и бавно, градът се е отърсил от средновековния  си вид на изостанало ориенталско селище. В най-голяма степен това се дължи на новопостроените елитни жилищни сгради, които цялостно изграждат неговите централни представителни части. В много случаи те не само не отстъпват на обществените, но и ги превъзхождат по пищност и архитектурно майсторство, придавайки съвременен облик на София и издигайки самочувствието й на европейска столица. Един от най-ярките примери е къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев (1903, днес резиденция на турския посланик). Тя е силен пример за вътрешната драма на късното архитектурно стилизаторство. На свободната планова структура се противопоставят сковаваща компактност, формална симетрия и разточителна пластична декорация. Преобладаващите заемки от виенския имперски барок съжителстват с елементи от средиземноморския ренесанс и рококо. 

Така в нашата столица се  е формирал и утвърдил –  БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛНО-РОМАНТИЧЕН СЕЦЕСИОН. Още през началните десетилетия след Освобождението на България става ясно че една от най-важните задачи е опазването на народностната и националната идентичност и изграждането на българското самосъзнание. Това убеждение подхранва стремежа да бъдат усвоени най-напредничавите европейски идеи. Целта е най-бързо развитието на България да се включи в общоевропейското, и то във възможно най-подходящи форми. Архитектурното развитие се ръководи от същия стремеж. Бързината и точността, с която българските архитекти и строители откликват на обществените потреби, заслужават уважение. Те не само успяват да изберат източниците, от които черпят творчески уроци, но и да претворят наученото в съответствие с особеностите на българския художествен климат и традиции.

Първото поколение българи архитекти се завръща в България през 90-те години на XIX в. и веднага се включва в проектирането и строителството на представителни обществени сгради и частни къщи. Архитектите Миланов, Момчилов, Начев, Фингов, Лазаров, Ненов, Несторов, Ставров, Нешов са завършили Политехниките във Виена, Грац, Париж, Прага,  при едни от най-ярките представители на европейския архитектурен историцизъм. Почти всичко изградено от тези творци, показва големия им  талант. В София се строят няколко десетки жилища, част от които богати и представителни, които са примери на конфликт между архитектурен образ и функция. Във всички има стремеж за пълно отричане на плановата симетрия, но в изграждането на архитектурния образ повечето автори остават все още стилизатори.

При двуетажните къщи, етажите се третират различно. Партерът, в повечето примери е рустициран. Преобладават ъглови пиластри, които са хоризонтално фугирани. Съществена роля при изграждане на архитектурния образ играят прозорците. Техните форма, размери, брой и декорация са винаги внимателно разработени. Те са не само цел, но и средство, което подчертава оста на симетрия и мястото на представителните помещения в къщата. Обикновено са съчетани в тройка или изграждат арковидни

мотиви. В преобладаващ брой примери главният вход не е централно разположен. Той следва свободното от симетрия вътрешно решение и се поставя асиметрично по главното лице или на странична фасада, но винаги добре достъпен и представително оформен. Повечето софийски елитни къщи от този период показват особеното внимание при проектирането и реализацията на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивността на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната

композиция. Обикновено разполагането на прозоречните отвори по фасадите не следва никакъв ред. Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов. Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори. Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност. Немалка роля във фасадно-декоративната

композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване. При някои примери се наблюдават стилови белези на северногерманската жилищна архитектура от началото на века. Много добра идея за експонирането на примерите от този и следващ период е сайта – altersofia на  адрес -http://www.altersofia.com/tr/buildings , тук могат да се разгледат много елитни къщи построени в София в периода след Освобождението.

Паркиране, глоби, такса - цена, тинтири-минтири....

Добър ден София! Великден свърши, всички на работа!

      Проблемите с паркирането в големите градове, София, Варна, Пловдив и Бургас отново е на дневен ред и съвсем логично с миналото на първо четене гласуване на законопроекта за увеличаване на размера на глобата от 20 на 200 лв за паркиране върху тревни площи, градини и тротоари! Какви глоби, какви 5 лева? Господа депутати, събудете се и ако не знаете / естествено е / да питате!

Така....По принцип контролът на т.нар. паркинг-пространството е чисто общинска (комунална) дейност и навсякъде по света е под контрола на местните власти. Какво прави Държавата тука? Проблема няма да се реши с глоби. За да се реши проблема, трябва да се тръгне от предпоставките, от първопричините. Има много сходни градове в Европа и по света и техния опит трябва да се изучи и приложи. Поради липса на знание или желание от управата на големите градове, никой не се наема да търси и съответно да гарантира разрешаването на проблемите. Интелигентните решения изискват повече добра организация и активност, отколкото познатото да увеличим глобите, таксите / цените / ???. В областта на платеното краткотрайно паркиране, небезизвестната общинска фирма ходи по пари, а голяма част от тях потъва в нечий джоб и няма кой да накара общината да се организира (според приетата световна практика) и да развие този публичен ”комунален” бизнес освен в полулегалната “синя, зелена и жълта зони” с т.нар. паяци. Така, както сега се управлява и контролира, паркинг-дейността е криминална и си е чиста проба рекет.

     От този хаос страдат и пешеходците, и водачите на МПС, и масовия градски транспорт, а и като цяло града! Навсякъде, където тази дейност се управлява, както трябва, тя дава няколко основни ефекта: екология, сигурност на гражданите, увеличен бизнесоборот за собствениците на магазини без собствен паркинг, увеличен оборот на градския транспорт и не на последно място - от парите, събрани от паркиращите, да се изградят така мечтаните надземни или подземни паркинги.
     Стигаме отново до желанието, проблема с паркирането да се реши интелигентно, а не да се опитват "касапски" методи! Както проблемите в масовия градски транспорт, така и в паркирането, са взаимно обвързани. Нуждаят се от обща стратегия, от добре направен градоустройствен план, който да гарантира правилното развитие на урбанистичното пространство.

    Да проследим какво предприемат в големи европейски градове като Лондон, Барселона, Стокхолм и Париж. Политиката за паркиране е насочена към различни социални цели. Някои неотдавнашни реформи в паркирането са наложени от необходимостта за съблюдаване на изискванията на ЕС за качеството на въздуха на околната среда или от заложените на национално ниво цели по отношение парниковия ефект. Други реформи, свързани с мобилността, са част от по-широки цели като например поощряване намаляването на ползване на лични автомобили, най-вече в градските центрове. Докато Лондон, Стокхолм и още няколко големи европейски градове са въвели успешно такса „задръствания“, със същата цел – намаляване ползването на автомобили, повечето големи градски центрове фокусират усилията си в подобряване управлението на паркирането. Това е пътя, а не увеличаване глобите по 10! Въздействието от някои от тези нови политики за паркиране е впечатляващо – възстановени и оживени градски центрове, значително намалено ползване на частните пътувания с автомобили, значително намалено ниво на шума и замърсяване на въздуха, а оставащите площи за паркиране са успешно запазени за задоволяване на търсенето, т.е. от обитателите на жилищните райони. В идеалния случай политиките за паркиране също се интегрират, за да се гарантира, че те съдействат за решаването на въпроси като например достъпност на обществения транспорт.

Да си припомним и други "трикове", така нареченото успоредно паркиране – когато автомобилът е "прилепен" до тротоара или дисциплината на паркиране! У нас, където обучението по паркиране отпадна отдавна, за разлика в Обедненото кралство "тайнството" на успоредното паркиране беше въведено като задължителна част от обучението на кандидат шофьорите през 1990 година.
Граждани и архитекти за една по-хубава СОФИЯ!/ https://www.facebook.com/groups/arch.katev/
‪#‎grajdani‬ ‪#‎architekti‬ ‪#‎hubavasofia‬