Architecture / Архитектура

#architecture

 

Градската къща в централните части на София от началото на XX век

        За да си обясним облика на къщите от централната част на София от началото на миналия век, трябва да проследим историческите събития. Първият кмет на столицата след Освобождението е Манолаки Ташев. Той е управлявал едва 3 месеца – от февруари до май 1878 г. поради внезапната си смърт. Още по негово време се поставя задачата за изработване на градски план на София. Една идея, да се строи нов град в съседство с тогавашния, бързо отпада. И така, първият градоустройствен план, известен като Батенбергов, е утвърден от княза в края на 1879 г. Планът е изработен от чужденци – от градския инженер Амадие и инженерите Прошек, Копиткин и помощници. Този план не е много добър и прилагането му върви бавно. Работата се съживява при поелия през 1888 г. кметството Димитър Петков. Той се прославя с това, че разрушава почти всички джамии в града. По негово време са построени Лъвовият мост -1889 г., и Орловият мост – 1891 г. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици. Определено е сегашното място на Централните софийски гробища. Столицата е разделена на 5 административни района. През 1907 г. е одобрен и планът на арх. Никола Лазаров за застрояването на центъра на столицата.

Карта на значимите обекти в София през 1879 г. http://stara-sofia.com
        След Балканските и Първата световна война София нараства бързо и хаотично, като увеличава територията си интензивно. Голяма част от общинските места са заграбени от безимотни преселници. Те представляват 16% от населението на града по това време, Общината вече не може да се грижи за благоустрояването на обширната територия. От Освобождението до войните столицата се увеличава по население близо 5 пъти и вече наброява 100 000 жители. Логично доминират мъжете, защото столицата осигурява работа главно за чиновници, военни и строители.

София в началото на ХХ век, на преден план – Владайската река – 1900-1910г. http://www.lostbulgaria.com
        Тази обстановка от средата на 30-те години налага столичната управа да търси нов градоустройствен план. Той е възложен – без конкурс, за да не се губят време и средства – на видния по това време урбанист, дрезденския проф. Адолф Мусман. Поставени са му множество условия, по-важните от които – създаване на по-добра съобщителна мрежа, увеличаване зелените площи, София да не се разширява на територия и минимално да бъдат накърнени интересите на гражданите. В края на 1937 г. планът „Мусман“, целящ да превърне София в град – градина, е завършен, а на следващата – одобрен. По това време градът вече има 300 хиляди обитатели. Новият план предвижда население до 600 000 души и предполага едно плавно нарастване. За съжаление, Втората световна война попречва за реализирането му. Но този план дълго време е мерило за тенденциите в градоустройственото развитие на столицата.


София, снимка от въздуха: бул. “Левски”(б. “Фердинанд”), бул. “Патриарх Евтимий”, ул. “Граф Игнатиев”, църквата “Св. Седмочисленици”. На преден план в центъра – Царската зоологическа градина и Германската легация, 1926 г. http://www.lostbulgaria.com
         Въпросът за идентичността на Балканите през XIX век, в частност на освободените след 1878 г. български градове, е деликатен и многопластов. Той е свързан с политическото, социално и културно развитие на обществото, с влиянията, зависимостите и тенденциите, които го съпровождат и определят пътя му. Идентичността, разглеждана в своя европейски и културен контекст, е приобщаване, интегриране или „завръщане“ към традициите на Стария континент. Формирането на новия облик на градската среда се свързва със създаването на принадлежност с европейски характеристики и е пряко свързано с модернизация, съпътствана от културни влияния. Градът, управленският, търговски, културен център – това е средата, в която протича общественият живот, там се раждат нагласи, маниери, политически и социални течения, там рефлектират проблемите на държавността, политиката, народа. Българските градове от края на XIX век не правят изключение в това отношение. От важно значение е градската среда, чието ядро е своеобразна представителна извадка за ресурсите на обществото и по-специално на неговия нов елит. За европейското влияние върху жилището и обществената средата като цяло огромно значение имат бурното развитие на индустриализацията, банковото дело и икономическият растеж като цяло. Създаването на една нова класа – търговци, банкери, фабриканти, определят и насоките, към които върви архитектурното развитие. Търговските взаимоотношения с Европа и обучението на студенти във висшите училища на Запад дават тласък на формирането на културни центрове, пропити със западноевропейско влияние. Архитектурата също започва да се изменя според западните стилови направления и идеи. На Балканите този процес е своеобразна реакция срещу мюсюлманското отношение към градската среда. Всичко това съдейства и за европеизация на бита, начина и стила на живот, зараждане на нови модни тенденции, пряко повлияни от изкуствата и материалната култура на Запада и пренесени от емигранти или местни търговци. Строежът на сградите вече цели изявяване на престиж и положение в социалната йерархия. Променя се и функцията на определени части от жилището. За пример може да се даде чардакът – място за вършене на всекидневната работа, който е преобразуван в салон – представително-гостно помещение за приеми, вечеринки и балове. Богатството и социалното положение на градския човек се изразява в цялостната изработка и решение на жилището – представителност на външния и вътрешен облик, елементи на украса в интериор и екстериор. Създава се един театрален декор, който афишира европейските стремежи и нагласи на собственика. Зараждането на буржоазия, състояща се от забогатели търговци с европейско образование, способства за разпространяването на тези тенденции почти навсякъде на Балканите, естествено и в София. (следва )

Градската къща в централните части на София от началото на XX век.(2 част)

Веднага след освобождението малко повече от 50 чужди архитекти, техници и декоратори, пристигат в България, за да помогнат за изграждането на новия облик. Повечето се установяват трайно и творят до края на живота си в София. С яркото си творческо присъствие те полагат основите на българската архитектура в духа на европейските традиции от края на XIX в. и имат и изключителен принос в превръщането на София в съвременен град. Така за никой не може да е изненада, какъв облик придобива младата столица на България. Още първите елитни къщи построени в София съчетават рационална функционална организация и еклектична външност. Архитектите им прилагат почти всички ордерни системи, утвърдени в красивите градове от Дунавската империя, Виена, Прага, Будапеща. Стиловото разнообразие на строените след 1878 г. елитни къщи, до идването на първата генерация български архитекти, естествено е отражение на творчеството на възпитаниците на архитектурните школи в същата Дунавска империя. Един от първите утвърдили  се архитекти, близки до двореца е Грюнангер. Редица богати собственици от висшия градски елит - общественици, политици и финансисти, му възлагат проекти за новите си жилища. Изградените къщи, в които той въплъщава пълнокръвно богатото си творческо умение на традиционалист-стилизатор, се превръщат също в мерило за изискан вкус и социално преуспяване, което е съществен стимул за изграждане архитектурния облик на индивидуалното жилище в София въобщe.

Всъщност архитектурата на елитното софийско жилище от края на XIX и началото на XX в. е откровено еклектична. Преобладава лепената пластична декорация с дълбока обработка, създаваща живописен ефект на светлосенките. Често прилагани са рустиката в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи са изпълнени предимно с матрици, но повечето са с високи художествени качества и доказват безспорно изявения естетически вкус и талант на техните създатели - художник-декораторите Грайс, Рихард Харди, Глос, Киселинчев и др. Плодовете от развитието на архитектурата в София в първите

десетилетия след Освобождението в духа на историцизма и сецесиона са вече очевидни в периода до навечерието на Първата световна война. Макар и бавно, градът се е отърсил от средновековния  си вид на изостанало ориенталско селище. В най-голяма степен това се дължи на новопостроените елитни жилищни сгради, които цялостно изграждат неговите централни представителни части. В много случаи те не само не отстъпват на обществените, но и ги превъзхождат по пищност и архитектурно майсторство, придавайки съвременен облик на София и издигайки самочувствието й на европейска столица. Един от най-ярките примери е къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев (1903, днес резиденция на турския посланик). Тя е силен пример за вътрешната драма на късното архитектурно стилизаторство. На свободната планова структура се противопоставят сковаваща компактност, формална симетрия и разточителна пластична декорация. Преобладаващите заемки от виенския имперски барок съжителстват с елементи от средиземноморския ренесанс и рококо. 

Така в нашата столица се  е формирал и утвърдил –  БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛНО-РОМАНТИЧЕН СЕЦЕСИОН. Още през началните десетилетия след Освобождението на България става ясно че една от най-важните задачи е опазването на народностната и националната идентичност и изграждането на българското самосъзнание. Това убеждение подхранва стремежа да бъдат усвоени най-напредничавите европейски идеи. Целта е най-бързо развитието на България да се включи в общоевропейското, и то във възможно най-подходящи форми. Архитектурното развитие се ръководи от същия стремеж. Бързината и точността, с която българските архитекти и строители откликват на обществените потреби, заслужават уважение. Те не само успяват да изберат източниците, от които черпят творчески уроци, но и да претворят наученото в съответствие с особеностите на българския художествен климат и традиции.

Първото поколение българи архитекти се завръща в България през 90-те години на XIX в. и веднага се включва в проектирането и строителството на представителни обществени сгради и частни къщи. Архитектите Миланов, Момчилов, Начев, Фингов, Лазаров, Ненов, Несторов, Ставров, Нешов са завършили Политехниките във Виена, Грац, Париж, Прага,  при едни от най-ярките представители на европейския архитектурен историцизъм. Почти всичко изградено от тези творци, показва големия им  талант. В София се строят няколко десетки жилища, част от които богати и представителни, които са примери на конфликт между архитектурен образ и функция. Във всички има стремеж за пълно отричане на плановата симетрия, но в изграждането на архитектурния образ повечето автори остават все още стилизатори.

При двуетажните къщи, етажите се третират различно. Партерът, в повечето примери е рустициран. Преобладават ъглови пиластри, които са хоризонтално фугирани. Съществена роля при изграждане на архитектурния образ играят прозорците. Техните форма, размери, брой и декорация са винаги внимателно разработени. Те са не само цел, но и средство, което подчертава оста на симетрия и мястото на представителните помещения в къщата. Обикновено са съчетани в тройка или изграждат арковидни

мотиви. В преобладаващ брой примери главният вход не е централно разположен. Той следва свободното от симетрия вътрешно решение и се поставя асиметрично по главното лице или на странична фасада, но винаги добре достъпен и представително оформен. Повечето софийски елитни къщи от този период показват особеното внимание при проектирането и реализацията на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивността на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната

композиция. Обикновено разполагането на прозоречните отвори по фасадите не следва никакъв ред. Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов. Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори. Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност. Немалка роля във фасадно-декоративната

композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване. При някои примери се наблюдават стилови белези на северногерманската жилищна архитектура от началото на века. Много добра идея за експонирането на примерите от този и следващ период е сайта – altersofia на  адрес -http://www.altersofia.com/tr/buildings , тук могат да се разгледат много елитни къщи построени в София в периода след Освобождението. ( следва )



Ползвана литература:
1. Александър Везенков, „Европейската интеграция и въпросът за европейската идентичност“
2. Оксидентализмът или (тенденциозните) „източни“ представи за „Запада“, С. 2005
3. „Модерността вчера и днес“, С. 2003
4. Маргарита Коева, „Архитектурното наследство и съвременният свят“, Варна. 2003
5. Милена Тафрова, „Танзиматът, вилаетската реформа и българите. Администрацията на Дунавския вилает /1864 – 1876/“, С. 2010
6. Сборник „София 120 години столица. С., 2000“
7. Недю Недев, „Цар Борис III. Дворецът и тайният кабинет“, С. 2009
8. Стефан Груев, „Корона от тръни“, С. 1990
9. „Балканите. Модернизация, идентичности, идеи“, С. 2011
10. Константин Иречек, „Пътувания по България“, книга II, Пловдив. 1899 г.
11. Бернар Лори, „Съдбата на османското наследство. Българската градска култура 1878 – 1900г.“, С. 2002

Автор: Арх. Сашо Катев