За панелките с любов!

Urbanization, Architecture and Design
https://www.facebook.com/pages/Urbanization-Architecture-and-Design/1536608906582455

           Панелите и панелните жилища.

           Един от родителите на панела у нас е 82-годишният Илия Митев. Преди 56 години под негово ръководство в столицата се пръква първия панелен блок. Както днес разказа лично пред BTV, самия Митев, "панелите се правиха тук, на поляната, казва професорът, бетона се разбъркваше на место, като в него се добавяше шлака от Кремиковци. Навремето, той дошъл от Плевен, за да участва в соц строителството. През годините над 1 млн. българи се преместват от селата в столицата, за да търсят поминък и е трябвало някъде да се настанят. Така населяват панелните сгради из кварталите. Първоначално панелките се строят без балкони към кухните, но по-късно преработихме тази номенклатура, казва професорът. 

           Какво е панелен блок (неформ. панелка), това е жилищен блок, построен от стандартни стоманобетонни елементи (панели), произведени предварително в специално промишлено предприятие - домостроителен комбинат. Към края на 80-те години на ХХ век на територията на България са функционирали 30 домостроителни комбината (ДК), произвеждащи елементи за сгради по различни номенклатури.
            Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени през 1958-59 г. в ж.к. Толстой в София по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС). След тези експерименти през 1963 г. на Нипро ИТИС и на организациите "Главпроект" и "Софпроект" е възложено да изработят номенклатурата Бс-2-63 (обединена) за 4 и 6 етажа с малко надлъжно междуосие 3.60 м и напречно 2х5.10 м. По тази номенклатура в София е строено в ж.к. Свобода, Дружба 1, Сухата река, Младост 1 и др. Тази номенклатура е използвана от ДК през периода 1963-66 г.
На базата на 2-63 (обединена) през 1965 г. ИПП "Софпроект" разработва номенклатурата Бс-VIII-Сф, която вече е за сгради с осем етажа за сеизмични райони. Междуосията са същите, както при предходната. Използвана е в София и в други градове на страната. По нея в София са строени сгради в жилищните комплекси Младост 1, Света Троица, Гевгелийски, Красна поляна, Илинден и др. Като цяло не получава голямо разпространение. Използването ѝ е прекратено през 1972 г.
          

                                    Първия панелен блик в София

           През 1964 г. Нипро ИТИС разработва номенклатурата Бс-2-64. Производството на сгради по нея започва в ДК-2 в Земляне и затова тя е по-известна като 2-64 "Земляне". Тя се характеризира с надлъжно междуосие 3.20 м и напречно 2х5.76 м. Най-характерната отличителна черта на тази номенклатура е изнесената напред стълбищна клетка, където се намера асансьорът, който спира на площадките между етажите. Тази номенклатура в този ѝ вид се използва до 1969 г., когато бива преработена от Нипро ИТИС, като ѝ е добавено и междуосие 3.60 м. Тази модификация е известна като Бс-2-69 (в други източници сигнатурата е Бс-VIII-НипроИТИС-69). Това е втората по популярност номенклатура в София, а сгради по нея са строени и в други градове на страната. Използвана е до края на 70-те години.
           През 1969 г. ИПП "Софпроект" разработва номенклатурата Бс-69-Сф (в други източници е означена като Бс-V-VIII-Сф), която да замени разработената преди от тях Бс-VIII-Сф. И тази номенклатура предлага надлъжно междуосие 3.60 м, но напречното вече е по-голямо. Това е номенклатурата, по която са построени най-много секции в София, а е доста популярна и в останалите градове на България. Внедрява се в производство през 1972 г. и се използва до ликвидирането на едропанелното строителство в България през първата половина на 90-те години. През годините тя търпи различни модификации (Бс-69-Сф-Уд, БП-87 и т.н.), като се обогатява с различни видове секции (крайни, ъглови и др.) или незначително се променя фасадата (най-вече прозорците на стълбищните клетки).
Какво така рязко повиши интереса към това мислено за отживелица строителство. В края на декември строителният министър Лиляна Павлова съобщи, че държавата ще осигури 100% безвъзмездно финансиране за панелки. Условието за това е да кандидатства цял блок с поне 36 апартамента. Планираното безплатно саниране на панелни жилища ще се извърши в рамките на период от година и половина. Ако собствениците на сгради изпуснат този период, пак ще могат да изолират блоковете с пари от бюджета, но ще се иска самоучастие - 25% от необходимата сума. Това коментира пред в. „Стандарт“ вицепремиерът Томислав Дончев.
           

            Проблема, обаче е друг - хиляди панелни блокове в цялата страна са в окаяно състояние и се нуждаят от ремонт. Повечето от тях са строени в средата на миналия век, а сега ежедневно създават проблеми - течове, пукнатини и падащи панели. В края на май двутонен панел падна от покрива на блок в Лом и почти срути терасата под него. Най-сигурният начин за избягване на подобни инциденти е поддръжката и санирането на блоковете, категорични са експертите.
Какъв е живота на панелките? От доста време се експонираше мнението, че живота им е максимум 50 години! Да, но вече имаме блокове, които са на възраст над 50!!
Ето какво отговори професор Митев в интервюто си за BTV : http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/reportazhi/kak-se-razhda-parvata-panelka-razkazat-na-nejnija-sazdatel.html
"На въпрос дали срокът на годност на тези сгради е 50 години – той отговаря категорично отрицателно: „Няма такова нещо! Всеки, който казва, че тези сгради трябва да се разрушат, защото конструкцията им не е наред, говори неща, които не са верни. Ще си остане да съществува и ще си съществува както всички останали”.
            

             В момента България остава много далеч от успешния опит на Германия да реновира социалистическите панелки в източната част на страната. Лично съм наблюдавал метаморфозата, която претърпяха блоковете в източен Берлин. Беше нещо уникално, да но това е в Германия, там всичко може. Затова пък си имаме един напълно разрушен панелен жилищен блок - прословутият блок 20 в Ямбол. Подобна на неговата е и кратката история на панелното жилищно строителство в САЩ. Тя трае само две десетилетия и единственият изграден жилищен комплекс е разрушен напълно, без повече на някого да хрумва да настанява хората в подобни сгради. Ситуацията ни е сякаш позната: В началото на 60-те години комплексът се превръща в гето. Боклукът не се извозва, никой не подменя изпочупените стъкла, не ремонтира развалените асансьори, не подменя спуканите ВиК тръби. Условията за живот стават непоносими. През 1970 година властите в САЩ преценяват, че ще е по-евтино да изселят хората на други места и целият квартал да се разруши, отколкото да го поддържат!"
            

            А каква е ситуацията у нас? В България днес панелът е символ на мизерията. За разлика от Германия, където бяха хвърлени колосални суми за санирането на панелните блокове, у нас никой няма пари нито за укрепването, нито за разкрасяването им. Но какво да се прави, като българинът е беден от десетилетия. Гледа да разпредели оскъдния семеен бюджет за най-необходимото - храна, ток, учебници. За най-належащи ремонти в жилището се отделят пари само в краен случай. За цялостен ремонт на сгради - почти никога. До момента, когато нещата станат непоправими. Резултатът е очевиден - запуснати входове, течове и мръсотия. А нищо на този свят не е вечно. Нищо че според учените панелките могат да надживеят обитателите си. Най-уязвимата част при този тип сгради са дюбелните връзки, обясняват експертите. С течение на времето те корозират заради атмосферните влияния. Направените изследвания сочат, че всяка година връзките изтъняват само с 0,01 мм. За да загуби една връзка 1 мм, трябва да минат 100 години. Да, но това е на теория, а на практика как ще се случи, никой не може да прогнозира точно! Данните на специалистите сочат, че панелни апартаменти обитава 35-40% от българите. Има данни според, които над 70% от софиянците живеят в панелни жилища, строени между 1963 и 1989 г. Основната причина за покупката на такъв дом са ниските цени. Друг е въпросът колко "евтина" се оказва придобивката през годините, защото всеки обитател на такова жилище си пати от огромните сметки за ток и парно. Затова и авангардните идеи да се заделят перманентно пари за нуждите на входа не са просто екзотика. Въпросът е да се разработи действащ механизъм, който да е изгоден и за обитателите в етажната собственост. Иначе за всички е ясно, че най-доброто решение е санирането на блоковете и привеждането им в по-приличен за обитаване вид. Родните предприемачи обаче не се наемат да сметнат колко пари може да погълне едно такова обновяване на панелките.
По материали на BTV, blitz.bg, segabg.com, wikipedia.org