Градската къща в централните части на София от началото на XX век / 2 /

Градската къща в централните части на София от началото на XX век.

Веднага след освобождението малко повече от 50 чужди архитекти, техници и декоратори, пристигат в България, за да помогнат за изграждането на новия облик. Повечето се установяват трайно и творят до края на живота си в София. С яркото си творческо присъствие те полагат основите на българската архитектура в духа на европейските традиции от края на XIX в. и имат и изключителен принос в превръщането на София в съвременен град. Така за никой не може да е изненада, какъв облик придобива младата столица на България. Още първите елитни къщи построени в София съчетават рационална функционална организация и еклектична външност. Архитектите им прилагат почти всички ордерни системи, утвърдени в красивите градове от Дунавската империя, Виена, Прага, Будапеща. Стиловото разнообразие на строените след 1878 г. елитни къщи, до идването на първата генерация български архитекти, естествено е отражение на творчеството на възпитаниците на архитектурните школи в същата Дунавска империя. Един от първите утвърдили  се архитекти, близки до двореца е Грюнангер. Редица богати собственици от висшия градски елит - общественици, политици и финансисти, му възлагат проекти за новите си жилища. Изградените къщи, в които той въплъщава пълнокръвно богатото си творческо умение на традиционалист-стилизатор, се превръщат също в мерило за изискан вкус и социално преуспяване, което е съществен стимул за изграждане архитектурния облик на индивидуалното жилище в София въобщe.

Всъщност архитектурата на елитното софийско жилище от края на XIX и началото на XX в. е откровено еклектична. Преобладава лепената пластична декорация с дълбока обработка, създаваща живописен ефект на светлосенките. Често прилагани са рустиката в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи са изпълнени предимно с матрици, но повечето са с високи художествени качества и доказват безспорно изявения естетически вкус и талант на техните създатели - художник-декораторите Грайс, Рихард Харди, Глос, Киселинчев и др. Плодовете от развитието на архитектурата в София в първите

десетилетия след Освобождението в духа на историцизма и сецесиона са вече очевидни в периода до навечерието на Първата световна война. Макар и бавно, градът се е отърсил от средновековния  си вид на изостанало ориенталско селище. В най-голяма степен това се дължи на новопостроените елитни жилищни сгради, които цялостно изграждат неговите централни представителни части. В много случаи те не само не отстъпват на обществените, но и ги превъзхождат по пищност и архитектурно майсторство, придавайки съвременен облик на София и издигайки самочувствието й на европейска столица. Един от най-ярките примери е къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев (1903, днес резиденция на турския посланик). Тя е силен пример за вътрешната драма на късното архитектурно стилизаторство. На свободната планова структура се противопоставят сковаваща компактност, формална симетрия и разточителна пластична декорация. Преобладаващите заемки от виенския имперски барок съжителстват с елементи от средиземноморския ренесанс и рококо. 

Така в нашата столица се  е формирал и утвърдил –  БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛНО-РОМАНТИЧЕН СЕЦЕСИОН. Още през началните десетилетия след Освобождението на България става ясно че една от най-важните задачи е опазването на народностната и националната идентичност и изграждането на българското самосъзнание. Това убеждение подхранва стремежа да бъдат усвоени най-напредничавите европейски идеи. Целта е най-бързо развитието на България да се включи в общоевропейското, и то във възможно най-подходящи форми. Архитектурното развитие се ръководи от същия стремеж. Бързината и точността, с която българските архитекти и строители откликват на обществените потреби, заслужават уважение. Те не само успяват да изберат източниците, от които черпят творчески уроци, но и да претворят наученото в съответствие с особеностите на българския художествен климат и традиции.

Първото поколение българи архитекти се завръща в България през 90-те години на XIX в. и веднага се включва в проектирането и строителството на представителни обществени сгради и частни къщи. Архитектите Миланов, Момчилов, Начев, Фингов, Лазаров, Ненов, Несторов, Ставров, Нешов са завършили Политехниките във Виена, Грац, Париж, Прага,  при едни от най-ярките представители на европейския архитектурен историцизъм. Почти всичко изградено от тези творци, показва големия им  талант. В София се строят няколко десетки жилища, част от които богати и представителни, които са примери на конфликт между архитектурен образ и функция. Във всички има стремеж за пълно отричане на плановата симетрия, но в изграждането на архитектурния образ повечето автори остават все още стилизатори.

При двуетажните къщи, етажите се третират различно. Партерът, в повечето примери е рустициран. Преобладават ъглови пиластри, които са хоризонтално фугирани. Съществена роля при изграждане на архитектурния образ играят прозорците. Техните форма, размери, брой и декорация са винаги внимателно разработени. Те са не само цел, но и средство, което подчертава оста на симетрия и мястото на представителните помещения в къщата. Обикновено са съчетани в тройка или изграждат арковидни

мотиви. В преобладаващ брой примери главният вход не е централно разположен. Той следва свободното от симетрия вътрешно решение и се поставя асиметрично по главното лице или на странична фасада, но винаги добре достъпен и представително оформен. Повечето софийски елитни къщи от този период показват особеното внимание при проектирането и реализацията на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивността на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната

композиция. Обикновено разполагането на прозоречните отвори по фасадите не следва никакъв ред. Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов. Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори. Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност. Немалка роля във фасадно-декоративната

композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване. При някои примери се наблюдават стилови белези на северногерманската жилищна архитектура от началото на века. Много добра идея за експонирането на примерите от този и следващ период е сайта – altersofia на  адрес -http://www.altersofia.com/tr/buildings , тук могат да се разгледат много елитни къщи построени в София в периода след Освобождението.